Обратно към: [Оживено][Павлина Каналиева][СЛОВОТО]

потънала в тъгата си като в река

разтварям се във нея полугласно...

с една ръка

за клонче от маслина се държа

със другата на себе си помахвам

в обектива...

и

(докато бавно се нагълтвам със вода)

широко се усмихвам...

ЕЙ ТОВА Е КАДЪР!

Обратно към: [Оживено][Павлина Каналиева][СЛОВОТО]

© Павлина Каналиева. Всички права запазени!