напред назад Обратно към: [Оживено][Павлина Каналиева][СЛОВОТО]



Обективно не-видяно


потънала в тъгата си като в река

разтварям се във нея полугласно...

 

с една ръка

за клонче от маслина се държа

 

със другата на себе си помахвам

в обектива...

 

и

 

(докато бавно се нагълтвам със вода)

широко се усмихвам...

 

ЕЙ ТОВА Е КАДЪР!

 


напред горе назад Обратно към: [Оживено][Павлина Каналиева][СЛОВОТО]

 

© Павлина Каналиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух