напред назад Обратно към: [Сребърни ръце][ Бленика][СЛОВОТО]



Отражение


Душата ми трепти във безкрайна нежност,

като вода на езеро прозрачно,

накъдрено от вятъра прибрежен –

не си ли ти и твоя спомен в здрача –

струи вълни и хвърля златни мрежи

в незнайните и тъмни глъбини?

 

И ето – растнеш ти като видение,

застинало над сребърната шир –

дошло с нощта от звездните селения

душата ми за миг да утеши

и своето трептящо отражение

да хване в огледалните вълни.

 


напред горе назад Обратно към: [Сребърни ръце][ Бленика][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух