напред назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Драма


Отидох край реката, за да видя

как кошничарите

извиват пръчките.

Щом не работят

тайно като мидите,

си казах аз,

и мен ще ме научат.

 

Водата стъпваше неумолимо

по камъните, пясъка, боклука,

изхвърлен от стопаните през зимата.

И пръчките видях

                         да киснат тука.

 

Върбите доброволно се навеждаха

над ромона,

над тях,

над мойта слабост,

а слънцето изгряваше небрежно,

замислено

за лятната си работа.

 

За кошничарите не беше пролет,

а някакъв сезон на бързината;

надвесени над простата си роля,

плетяха те

в безлюдния театър.

 

Най-старият на сцената ме викна

и аз пристъпих, газейки тревите;

една девойка, без да пита никого,

ми подари

рогозка от ракита.

 

Картината в живота си поставих:

върбите, сенките,

брега, реката

и тъмните ръце, които плавно

извайват

кошницата на съдбата.

 

Наивно ги помолих да опитам –

подведен бях от сръчността навярно.

Но бързо се изправиха върбите.

И само се усмихна

                                кошничарят.

 

Запомних го и досега си казвам:

„Нима да ме научи беше мъчно?“

реката все тече,

а аз  напразно

стоя на този бряг и чупя пръчки.

 


напред горе назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух