напред назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Битие


Повехна въздухът и рухна мостът,

по който бавно си замина лятото.

Небето погрозня и се износи,

ръждяса

руното на планината.

 

Събраха мравките

зрънцата на живота,

щурецът пак със пръст в уста остана

и тръгна бос по вратните да хлопа

с изтърканите песнички на рамо.

 

Цигулката скрибуца ли, скрибуца...

Връз покрива на толкова копнежи

брои пилчарят своите сполуки,

затънал в керемидите до глезен.

 

А жеравите впиха острието

на стародавния си плуг в простора;

настрои си цигулката щурецът –

ще го одумат,  

                   пък ще му отворят.

 

И аз ожънах и наточих плуга,

подпалих сам бодливото стърнище,

обърнах сам брадясалата угар.

А на пазара не отнесох нищо.

 


напред горе назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух