напред назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



До поискване


Някой трябва да каже

лошата новина.

Не може да го направи всеки.

Казват, само който няма вина,

той стигал далече.

 

Кого да питаме?

Везна след везна

ни предлага на ъгъла вехтошарят.

В дъното на очите му – новина.

Но той никога не я изговаря.

 

Колко песни изпяхме на тема стена!

Вече всеки в стена се превърна.

Кой ще чуе

лошата новина,

ако пратеникът адреса сбърка?

 

Някой пее

след лошата новина.

Друг на лошата

новина не вярва.

„Просто нямам в торбата такава везна!“,

се усмихва край ъгъла вехтошарят.

 

Очилата предпазват от ярката светлина,

с тъмнината свикват очите накрая.

И какво ще стане

с лошата новина,

ако никой не я узнае?

 

Да помним щрауса,

в суетната си шетня

тъй уютно, по атински, потопени.

Вестоносецът иде –

и има, и няма вина.

А ние имаме два часа време.

 


напред горе назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух