напред назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Инцидент


Стоеше мелницата на баира,

завързана от майсторите яко.

Крилете й

се кръстеха неспирно.

Дали се молеха?

Или кълняха?

А котви дърпаха темелите

и отговорно покривът тежеше:

пари е вложил в нея  

               някой селянин

и жито са й поверили вече.

 

Годините превъртаха земята,

а вятърът не седна за минута.

„Отде се взема толкоз много вятър?!“,

гадаеха крилете всяка сутрин.

Човеците,

живеещи край хълма,

поглеждаха нагоре и подслушваха:

дали чувалите

           с брашно са пълни,

дали стопанинът

             на прага пуши.

 

Успокоени тръгваха към нивите –

брашнени облаци се вият горе...

Тъй аз научих:

за да са щастливи,

от повече не се нуждаят хората.

Парче от вяра, късче от надежда,

прашинка от любов,

от знаме – кръпка,

да имат нива, за да се навеждат,

или чували, за да ги натъпчат.

 

Ала веднъж животът се обърка

и не дойде

със мливото каруцата.

И камъните тракаха без зърно,

крилете

като инвалиди куцаха.

Уплаши се тогава мелничарят,

чувалите започна да изтупва.

И хората на облака повярваха.

А облакът

селцето им затрупа.

 


напред горе назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух