напред назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Кошмар


Сънувах, че вървя по коридор.

Ехтяха химни

от дълбочината.

Добре школуван и двуполов хор

крещеше имена,

добре познати.

 

Царуваше стерилна чистота.

Сковани от дизайнери табели

ме спираха

пред всякоя врата.

Миришеше на правда и веселие.

 

Сънувах като бог.

Но изведнъж

самотен вик разгърди коридора.

А коридорът отговори: “Дръж!”

Изригна лай

на кучета и хора.

 

И въпреки че после стана тих,

любезен, работлив и добродушен,

аз чувах само оня светъл вик,

и в него вярвах аз,

и него слушах.

 

И блъсках по вратите като луд,

разпитвах погледи недоумяващи;

отдадени на тих сизифов труд

чиновниците вътре

шикалкавеха.

 

Живея много близо до смъртта,

за да изпитвам страх от коридора.

И ако се събудя сутринта,

такива работи ще наговоря.

 


напред горе назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух