напред назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Ария на Дулцинея


Дон Кихот, не извръщай глава.

Знам, че знаеш, че няма полза.

Всички знаят.

Но от това

да не става по-слаба болката?

 

Имаш меч,

имаш кон бързоног,

имаш щит

и ръждива пика,

изковани от някой бог,

в който вече

не вярва никой.

 

Зарежи миризливия хан

и разпасаните търговци.

Кой подръпва конците

знам

даже аз – Дулцинея Тобоска.

 

Нека дрънкат, че нямаш ум

и че името ми е друго:

ти за тях си в петата трън,

който трябва да се изтръгне.

 

Всички мелници и овце

са такива, каквито мислиш:

великани с безброй ръце

и прашасало стадо рицари.

 

Не воюваш ли, влизаш сам

в усмирителната им притча.

Яхай стария Росинант.

Чувам викове.

Някой вика.

 


напред горе назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух