напред назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Елегия


Обичам те, мой предан автобус,

попил потта на вечните си пътници;

душите им научи наизуст,

безцветните им сънища преглътна.

 

Като червен хобот ни друсаш в тръс,

сърцата ни обръщаш на завоите;

един връз друг са хората,

на кръст;

във вътрешния джоб ръмжи достойнството.

 

Към спирката! – единствената цел

на здравия мъжага,

на чиновника,

на продавача

              с потните ръце,

на сервитьора

с профила бунтовен.

 

Обичам те, унгарски ветеран,

животът ми на рамото ти хленчи.

Пътувам гратис,

ако съм пиян,

дори седя но твоите колени.

 

Минавай все по същия маршрут,

привикнахме –

това ни е заслугата.

На нас ни стига, брат,

             че има път,

а към какво върви,

да мислят други.

 


напред горе назад Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух