напред назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Междубожие


Достигнах края – и нататък жега.

Мъртвило лъха

                    от пукнатините.

Ще се продъня в тях, ако протегне

ръка към мене бившият спасител.

 

Изпяха песента си многотомни вери,

но никоя не ни спаси,

защо да крием?

Пропи се Бог в небесната империя,

че остаря и той, а сме

безсмъртни ние.

 

Изчерпаха се всички втори начини

и жабунясаха последните им локви.

Край извора пресъхнал стърчи нащрек пазачът,

макар че сам е скрил ключето там в дълбокото.

 

На никого, разбира се, ключ днес не е потребен;

но се мотае той – уж търси, уж се тюхка.

А с пет уши дали ще забълбука дебне!

Но изворът е пукнал

на сушата в търбуха.

 

Безкраен е денят, бездънен – като гибел.

До изхода остава само нова ера.

Удобен за пророци ден,

за две-три риби,

за къшей хляба –

Исус ще се намери.

 

 

1979 г

 


напред горе назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух