напред назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Досие


Мога да изляза на площада и да викам,

колкото ми глас държи,

да изляза и да псувам, колкото си искам,

да псувам, колкото не ми е стискало преди.

 

Виках.

Псувах и се връщах при ръката,

дето крепко ми държи конците,

при ръката,

дето ми отпуска леко края на въжето,

ръката,

дето гали ножа и отрязва от комата.

 

Мога да изляза на площада и да лая

заради конците, ножа и въжето,

да лая

не защото ме е хранила, а защото съм се хранил,

без да ми натиква залците в устата.

 

Лаех и се връщах при кервана,

който все се точи в прахоляка,

кервана, който си отива от площада,

за да се завърне при миража.

 

Мога да изляза на площада, мога

и от кожата си да изляза,

да гладувам, да се оплета в конците,

да направя кукиш на въжето, ножа,

 

да направя кукиш на площада,

да направя кукиш на миража,

да направя кукиш на кервана,

да остана на площада, след като

керванът се изниже към миража.

 

Мога, но в миража на обесения

никой не говори за въжето.

 

1991 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух