напред назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Портрет с четка


Вечно недоволен беше сатирикът.

Всичко му убиваше – все се въртеше.

Стягаше го шапката и той я хвърли.

Вече гологлав, се стегна

и размаха сатири-сатъри

надясно-наляво

накриво-направо.

Без да се помръдне от средата.

 

(Като човече с оловни крачета).

 

Кой ли и какво ли не пострада

от стоманения му език,

самонаточващ се при употреба!

Еснафи, кариеристи, царедворци, политикани,

порнографи, порове и графове, НАТО, хулигани,

търговци и сутеньори, властолюбци и дупедавци,

ласкатели и зяпачи, бюрократи и навлеци,

бездарници и много други, и още, и останалите,

и всички –

то значи никой.

 

Ето как се изтъркаляха годинките,

през които сатирикът

                                          не остана гладен-жаден,

                                                                     гол и бос,

                                                                     бездомен

                                                                     и бездетен,

и немил-недраг (за трима),

и още как.

 

Без да мръдне от средата, стигна края,

стигна орден, без да се препъне.

Искаше да е герой, без да се мине.

Всичко му убиваше и нищо не го уби.

 

Чак да ти писне филмът.

 


напред горе назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух