напред назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Мъченикът


Пророка никой не посочва с пръст,

но не защото липсват пръсти и пророци.

Нали самите ние се надигаме на пръсти,

за да ни видят другите и ние за да видим

кому и за какво ще трябва да завиждаме от утре.

 

Когато видя някой без котурни,

готов съм и да се разчувствам,

додето разбера какъв е допингът за неговия стон

или аптеката, където се отбива вечер.

 

Но кой, посочен с пръст, е оцелял?

И кой му е виновен, че е излязъл от тълпата?

Нещастен той –

с естествената си големина

и с третото око, което чува

като крило на прилеп нощно време.

Такава сладострастна неспособност

за хитрост, дребна като камъче!

 

Додето аз стоя встрани и пиша,

той вече е посочен,

осветен,

излиза от масовката и тръгва.

И няма кой да потвърди под клетва

дали е тръгнал сам или насила.

 

Какво от туй, щом мярката му вече е скроена

и цялата история ще се повтори,

за да я забравим по-добре?

Ние, жалки повтарачи, над които,

няма кой да се смили и да ни пише тройки.

 

Как ли ще преминем в нова ерес!

 


напред горе назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух