напред назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Портрет с туш


Поет, мастит като позорен стълб,

чете есе за свободата.

Там – от катедрата по словоблюдство.

Пред много министри и шепа събратя.

Питате как е изкачил стълбата до дъно?

 

Свирил бе по слух на конюнктура –

под прикритие,

под покровителство

и под крило на цензор

като съзнателен, щатен роб,

сърдит на цензурата.

 

В цялата мутация на историята

и в историята на мутациите

не е имало кръстоска на пегас с хибрид

между робска критика и свободовлюбчиво духче,

съоръжено с войнстващ конформизъм

и големи нужди.

 

Белият му стих е по-свободен

от укрита рима с месна плънка.

Неговият бял  живот е рима

на фабрична митология, изпълнена

с израждания на души и перипетии

на комическа вина.

 

Но, починал от злокачествените бутафори,

той ще се превъплъти в съзвездие от нули

и ще се въдигне до небцето

на глътналото го безвремие.

Питате как ще се вижда

без министерско постановление?

Това е друга картинка –

извън портрета.

 


напред горе назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух