напред назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Ода


Малкият човек не става

                          по-виновен и невинен

с голямото си оправдание,

но векува дълго.

Виждам път на мравката от страх как прави.

Вярващ е, защото знае за какво да лъже

и когато му изпадне Повод,

дърпа до откат и не прощава.

                                                (Не е Господ!)

 

Малкият човек по нервите ми свири

с допотопния си лък –

и монотонно каканиже;

речитативът му е писан ръчно

с линейните писма от о-в Крит

                            “а” и “б”

(че който каже “а”...)

 

Малкият човек – една голяма Права,

която прекосява лабиринта  

                                без съмнения и угризения

(макар че е гризач и има топла дупка)

толкова праволинейно и с безчет заобиколки,

че от нишката жена му може

да ви изпреде по мярка усмирителна заблуда.

 

Малкият човек е верен на Ръката,

                                        докато го храни.

Аз не съм го хранил, но подхранвах

яростната му утеха срещу всичко,

дето го издава, че е малък,

че от малък си мечтае да обръща

сам Големите каруци.

 

На малкия човек

само сянката му не е малка.

Виждам го и с вързани ръце –

подлага крак,

а със свободната ръка гласува

и в гората от ръце потъва,

и в гората от ръце потъваш,

и в гората от ръце потъвам,

и докато го преследвам, се смалявам,

                                         сянката ми натежава,

                                         мил ми е животът.

 

Щом го спипам,

кой от двама ни

ще ви се стори по-голям?

 


напред горе назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух