напред назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Голгота


Когато думите не ставаха за всичко,

не стигаха,

не смогваха,

не бяха

Слово,

те се пръсваха

като живачни топки

по равната причина на живота.

Безшумни сетива ми бяха нужни –

да виждам пъпките на върховете,

да слушам ромона

                         в бездънните клисури,

да вкусвам

ухания на свобода без пяна.

 

Не можех да ги стигам

и играех

със сенките на техните размери,

под двойното им дъно се провирах

с издрани колене и мисли

като крадец на есенни разкопки,

промъкнал се по чудо сред палачите,

накичени със ордени до кръста.

 

Сега съм сляп, защото се нагледах,

сега съм глух, защото се наслушах,

сега съм ням, защото съм език,

на който ще се учат да говорят,

додето аз без милост отминавам

към своята последна дума.

 

Където буквите не могат да ме стигнат.

 


напред горе назад Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух