напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Сребърна сватба


На съпругата ми Донка

 

Чудеха ми се разни всезнайковци:

„Бе как го излъга това момиче?!“

Ами да можеха

да омайват!

Или поне да обичат...

 

Видях те през оная сляпа неделя

на площада

с пролетното въстание.

Крилете ти бяха толкова бели —

въпреки цялото разстояние.

 

Оттогава до днес ни върти животът

и крилете ти станаха на ръце;

но в тях още гнезди доброто,

а нощем блесва бяло перце.

 

Пу, да не ни е уроки, но ето:

да ни надвият не съумяха

ни бита, ни битието,

ни победите, ни загубите.

 

Не спорим кой повече бил обичал

и не търсим дълбоки прошки.

Знаем: който ни е дал всичко,

може да ни даде и още.

 

10 ноември 2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух