напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Дневник


На 24 май пламна Старият град

от късната ни любовна лудост.

Всеки дойде

с азбуката на своя ад.

И Вселената се видя в чудо.

 

Минаха няколко века

в любов и страст.

Дадохме всичко,

а взехме повече.

Ти коя беше и кой бях аз?

Станахме едно цяло.

Хоп — и готово!

 

На 6 септември чухме първия гръм —

България празнуваше

Съединението.

Но това не беше салютът отвън,

а тежката стъпка

на раздвоението.

 

Минаха няколко века

в любов и гняв,

ревност,

съпротива

и равноправие:

ти беше права

и аз бях прав.

Затова и Любовта

ни изостави.

 

На 13 октомври

разменихме последни писма —

пак някакво естествено съвпадение.

И всеки пое пътя си за дома.

От двете страни

на Вселената.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух