напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Майстор


Аз сам построих къщата на любовта —

всичките й етажи,

стаи

и тайни входове.

Видях от покрива й цялата суета,

чух от мазето й

воплите на природата.

 

Нямаше скрито-покрито за мен.

Бях господарят,

който мие прозорците,

за да се вижда като бял ден,

че любовта е над всичко —

няма нагоре.

 

Цепех дърва за камината,

носех вода,

слагах на масата цялото си имане;

то пулсираше

като далечна звезда,

но можеше с просто око да се хване.

 

Нямаше ни един излишен предмет

и нищо не липсваше —

като в църква.

Даже часовникът бе наред —

да не забравям,

че всичко свършва.

 

Защото от къщата на любовта

единият пръв си тръгва;

и може

да няма и навън свобода,

но който остане,

става заложник.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух