напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Аксиома


Всички, които обичат,

винаги обичат

най-много.

Законно право е —

не отричам.

Любов без това не може.

 

Бяхме и с тебе същите.

Нямаше други и друго;

ни начало, ни свършек;

само ние — и чудото.

 

Обичахме не „колкото — толкова“,

а толкова, колкото още.

Нямаше място за болка,

нямаше време за прошки.

 

Колкото дадем,

толкова вземаме.

В това е истината,

комай.

Само щом свърши навреме,

любовта няма край.

 

И нека намерим сили

да съхраним магията.

Ако извадим теглилки,

чудото ще убием.

 

Да не си мерим любовите.

Ясно е като бял свят:

който обича повече,

той е и по-богат.

 

 

13 октомври 2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух