напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Пиета


Живях на седмото небе

и затова сега сивее

с невзрачни къси редове

печалната ми одисея.

 

Защо избягах от война,

подобно дезертьор —

от фронта,

що след години на вина

се кичи с антикварен орден?

 

В небесното ателие

от глината на Дядо Господ

бита превръщах в битие

с едно единствено докосване.

 

Там ти ще влизаш всеки ден,

спасена и незабравима,

недосегаема за тлен

в започващата вечна зима.

 

А аз по долната земя

с изкаляните си обувки

ще се прибирам у дома

на себе си да се преструвам.

 

Знам, няма кой или какво

да ме задържа като котва...

Но трябва друго мъжество,

за да си победиш живота.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух