напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Орисея


От всички градове защо един —

не най-големият, богат и моден,

за нас е нещо повече от Рим

и всички сънища

към него водят?

 

Сред толкова жени

защо една —

не най-устатата порочна фея,

за нас е възжеланата жена

и мислите ни тичат подир нея?

 

От всички чувства

как така едно

в освободени роби ни превръща

и нашето закърпено платно

насочва към скалите

без задръжки?

 

От всички денонощия кое

минава бавно колкото минута,

по-бързо от самотно житие

и по-непредсказуемо от утро?

 

След толкова любов

сега не знам:

и пътят,

и градът,

и ти —

къде сте?

Светът е станал толкова голям,

че и насън едва ли ще те срещна.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух