напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Белег


Все си мисля за теб,

все се връщам

към високия пролетен полет.

Виждам ясно:

светът не е същият.

Всички пътища

водят надолу.

 

Как да стигна до Горното езеро,

до върбата с надвиснали клони,

до етажа на твоите глезени

и до хълма

на твоите стонове?

 

Любовта е кълбо от загадки,

а така ми се ще да науча:

кой е срещал такава,

която

да завършва

благополучно?

 

Знам, въпросът е риторичен,

пък и отговор

не е нужен.

Който иска и може –

обича.

Няма повече,

няма друго.

 

Всичко става в мига –

без въпроси

и анализи,

пози и рамки.

Любовта е такава прахосница:

съществува,

но само голяма.

 

Тя нехае за нашите мерки

и какво

ще се случи накрая.

Като свърши, остава навеки.

И по болката

ще я познаем.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух