Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Не обичаме голата истина,

а харесваме голи жени.

Вместо да кажем: „Ела по-близко!“,

се обръщаме настрани.

Може би нейните форми

не са по нашия вкус?

Я теглото й е наднормено,

я има балетен бюст.

С две думи – повече грозна,

отколкото – гола, да.

Казано в прав текст – проза,

в крив текст – гола вода.

Няма го виното-истина,

дето в Елада и Рим

даже не пиели чисто,

за да не им горчи...

А и когато ни спипа

нейде – сърдито-зла,

пак се измъкваме хитро:

по средата била.

Боже, как ли изглеждаме

в острите й очи?

Казва ли си небрежно:

„К`ви сте ми убавци!......“

А ако нищо не струва?

Нека я зърнем поне.

Просто тя съществува.

Ние може би – не.

Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!