Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Това, че няма последна истина,

не значи, че няма първа.

Цяла армия от зависимости

в бягство тя ще обърне.

Никой, естествено, не е длъжен

докрай да те разбере.

Но щом не умееш

добре да лъжеш,

казвай, че си добре.

Виждам, че най-добре различавам,

гледайки с просто око.

Всичко останало заблуждава,

почва и свършва с „ако".

За някой няма вечни приятелства,

а вечни интереси - за друг.

Виждал съм фесове как се клатят

при първия

позлатен звук.

"Хубаво нещо си е богатството!",

някои шепнат безполово.

Но кой, кажете, харесва приятели

с неясен произход на волята?

Аз слушам само едно звънче

и цял му се доверявам:

винаги трябва

вода да тече,

за да не се заблатява.

Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!