напред назад Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]



Бургаските литературни страсти през 2006 г.


И през изтеклата 2006 г. бургаските писатели не успяха да се сдобият със собствено литературно издание. Излизаше в-к „Автограф“, но като издание обслужващо недостатъчно широк кръг автори, за сп. „Море“ да не говорим, то отдавна е напуснало зоната на литературата и според оригиналната си концепция се е превърнало в национално маринистично издание, с международно участие, в което циркулират и няколко местни автора... Факт е, че там критериите непрекъснато се повишават и все по-рядко намират духовна изява графомани. За това допринася и удачно подбраната редколегия. Това вероятно е причината общински съвет да гласува още една заслужена субсидия... Хубави думи трябва да се кажат най-вече за бургаските издателства, които през тази година зарадваха читателите с добре оформени книги, а някои от тях (Либра скорп) връчиха и литературни награди (безплатно издаване на книга). Другите издателства направиха заявки за подобни награди, която надяваме се да спазят, след като си избистрят процедурите. Бяха връчени доста литературни награди и през тази година: за съжаление общинската награда за поезия бе присъдена без литературен доклад(чик), което бургаските автори се надяват да е инцидентно... Новото в бургаското литературно пространство бе националния литературен конкурс „Христо Фотев“, организиран и проведен от граждански организации. Деветчленно жури присъди множество награди при абсолютна анонимност на участниците от цялата страна... Добре премина и конкурсът за младежко творчество „Петя Дубарова“. Към дома-музей бяха проведени и курсове по творческо писане с Георги Господинов и Бойко Ламбовски.

Разбира се, най-същественото в литературния процес е публикуването на книги и текстове... Тук искам да отбележа няколко от бургаските книги издадени през 2006 г. В белетристиката това са най-вече „Странджански импресии“ на Атанас Радойнов (отличена с плакет „П. Росен“), според мен това е една от най-добрите книги на автора, своеобразната „безсюжетност“ е дала възможност на писателя да включи оригинални и свежи наблюдения, възпоменания, усети за човека, чувстващ нещата в лоното на природата... Друга добра книга в проза е сборникът с разкази на Слави Томов „Пътешествие до края на Бургас“ – ърбън, постмодерни текстове, представляващи непредубеден поглед към днешния град... Авторът отново работи с усложнена интертекстуалност, в която оригиналните хрумвания обаче преобладават, книга, която очаква своя компетентен прочит... Романът „Вътрешната стая“ от Керана Ангелова получи суперлативна оценка на тазгодишния преглед от литературния историк Михаил Неделчев, което е показателно за нейните достойнства... Задължително тук трябва да отбележим и другият бургаски (нов) роман на Райна Маркова, който бихме определили като стремеж към една друга реалност, преплитането на факт и фикция и други сладости очакват настроения към една експериментална проза читател...

В поезията, без претенции за изчерпателност, бих посочил няколко стихосбирки: „Катокала“ на К. Ангелова, кратки лирични изповеди, попили своеобразната мъдрост на библейска жена... Роза Боянова „Далечен диптих“, една съвременна и охладена откъм патос книга, но пък богата откъм метафори лапидарност... „Меч“ на Красимир Пашов е книга боравеща с категорични императиви, умението да останеш цялостен и етично необвързан в един традиционно корумпиран и сладникаво декориран град/свят... Книгите на Ирина Войнова и Боян Станилов представляват своеобразно тематично продължение на предходните им книги, общо взето една позиция на неразбраното благородство в един прагматичен век... В книгата на Станилов преобладава биографичния момент,маркиран от реални и въображаеми цитати и епиграфи, при Войнова метафората е по-абстрактна и отделена от частното и прекалено личното изживяване... В стиховете на Б. Бухчев откриваме будното око на гражданина, и същевременно меката пастелност на есента; с добре нацелени рими, уместни сравнения...

През годината излязоха още няколко книги, които бихме причислили към публицистиката. За някои от тях се писа,за други не... Ще се въздържа от това оценъчно усилие, тъй като не съм професионалист... Ще кажа също, че продължава лошата традиция чисто литературния труд да не се заплаща, което е достатъчна оценка на обществото за нас, упражняващи го...

Но да се надяваме, че и тук ще се поевропейчим, в добрия смисъл на думата.

 


напред горе назад Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]

 

© Иван Сухиванов. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух