напред назад Обратно към: [Цветанка Еленкова][СЛОВОТО]



Времето и връзката: нервната система на Англия


На Сюзън и Джон Дън

 

За Англия формата винаги е имала съществено значение – формата на отнасяне, формата на отношение, формата на присъствие. В никоя друга страна тя не е сведена до разбирането за съдържание така, както тук. След като си прелетял със самолет над плоската, лишена от форми средно- и западноевропейска земя, навлизаш в една територия, която сама по себе си е форма (остров) и съвкупност от много форми. Пропускам прословутите бели скали, но затова пък погледът ми от птичи поглед се спира на форми, от които е изграден езикът: кръг, линия, кръст. В историята на Англия езикът е играл голяма роля не само в смисъла на съхраняване на културната идентичност или на разпространение и налагане на същата, както при други народи, а като връзка и взаимоотношение, като време.

Страната на Шекспир, на световния език, на точното време, на голфа е попила в своя релеф, пространство и архитектура основните форми на езика. Гирлянди от сгради и стена от дървета в права линия; кръгли басейни около правоъгълни къщи и тенис кортове – първи впечатления отвисоко. И един надпис от жив плет I love Jesus, който придава завършен вид на тази пространствено-езикова философия, обвързва я с най-дълбоките й корени – Бог Слово. Тук оградите от жив плет са най-често срещани – единствената граница, която разделя, но и не разделя. В страната на формите, страната-форма, формите са навсякъде не само от птичи поглед, но и през лупа (макар че птичият поглед е винаги лупа – нима съществува друго същество с толкова остро зрение!). Защото става дума за родината на корабите и на комините с декорация от корабни въжета, видяни отдалеч, но и за навитите в кръг корабни въжета и за кръговете на часовници, видяни отблизо. Англия е също така страна на червеното – бриковото на къщите, аленото на автобусите и телефонните кабини, царското на палатите; и на синьото на две морета – едното, в което плуват истинските кораби, обгръщащо я отвсякъде, и другото, в което облаците плуват като кораби и сградите заедно с тях и теб (илюзията на оградените вътрешни пространства на замъка „Хемптън корт“ и на колежите в Оксфорд). Усещането за море е попило във всичко – върху покривите често могат да бъдат забелязани малки месингови корабчета-ветропоказатели. Не случайно именно благодарение на своя флот, този остров се превръща в империя. Англия е изключително стилна – линията предопределя строгостта й, а кръгът със своето избухване и излъчване прибавя кокетство и тържественост. И ако линията е път и кръст, то кръгът е цъфтеж и Възкресение. Край и начало, начало и край, така важни за тази земя-остров, сама начало и край на себе си.

Ставайки дума за избухване, не мога да не спомена многобройните готически катедрали – Уестминстърското абатство, „Свети Павел“, катедралата на Кингс колидж в Кеймбридж, катедралата в Чичестър, университетската „Света Дева Мария“ в Оксфорд, параклисът в Хемптън корт, характерни с дантелената си паяжинообразна архитектура, символ не само на изящество, но и на далеч по-дълбоко послание, Евангелското: „Дойдете с мен и аз ще ви направя ловци на човеци.“ Катедралата като паяжина, която лови души. И апогеят на този символ, на това майсторство са таваните – съчетание от множество разцъфващи цветове на пролет на забързан кадър, от фойерверки и бенгалски огньове, от раждането на супернови – параклисът в Хемптън корт е осеян със звезди, а „Света Дева Мария“ в Оксфорд представлява избухване не просто на звезди, а на цели вселени. Запечатала момента, когато кръгът се излъчва в линия, и, обратно, линията се поглъща в кръга (следата на всеки кръг е линия). Уловила пулса на небето. Пулсът, който е и изтичащо време. Времето, което пулсирайки, се превръща във вечност. Така както часът с движението на правите стрелки в кръг е време и вечност едновременно.

Желанието да се обхванат нещата в тяхната цялост, да се покаже връзката им и така да се разнищят е характерно за начина на мислене и за архитектурата. Типичните англикански църкви представляват постройки с кула и покрив, подобен на селските къщи. Кулата е винаги четириъгълна, а по-ниската част, покривът, триъгълен. Двете заедно представляват единството на кралската власт и властта на народа, на Бог в неговата божествена и човешка същност, на църквата като демократична институция – не цялата власт на народа, нито цялата власт на краля, но цялата власт на народа и краля в ръцете на Бог.

От средновековните западноевропейски кралства Англия е най-старата демокрация. И макар да е консервативна, е и доста либерална. И ексцентрична. Затворена и отворена като всеки остров, с любопитство към всичко извън себе си. Тук жените могат да бъдат свещеници, а на връзката между двама мъже се гледа както в античния свят. Интересът към културата и традицията на другия не е само гол интерес, но се е превърнал във възприемчивост, изместила дори собствените традиции – ресторанти с традиционна английска кухня почти липсват, но от всички други националности има в изобилие. Лондон прилича на съвременен Вавилон не само в значението си на стълпотворение от разпръснати хора и езици, но и преди това – тяхното единство и толерантност към другия. В Англия винаги се чувства една врата към Изтока, винаги имаш усещането за нещо екзотично и класицистично едновременно, за империя от типа на Александър Македонски. Англия е ексцентрична и в многото й различни прояви от другата Европа: движението вляво, червените двуетажни автобуси, червените телефонни кабини, слепените къщи, следобедният чай… Достатъчно е само да отскочиш до Оксфорд, за да се увериш. Град, съчетание от палат, университет и катедрала. Навсякъде по света могат да се видят грандиозни университети, невероятни дворци, неповторими църкви, но трите в едно, умножено по 37 (броят на колежите), едва ли. Отново това съчетание между нещата, връзката между тях – върховенството на царската власт, на науката и Бога; аристократизъм, образование и вяра. Моят съпруг, Джонатан Дън, ми сподели най-абсурдната сентенция, която от политическа гледна точка бях чувала. Че е едновременно християнин, комунист и аристократ или както той го наричаше – аристократичен християнокомунист, вярващ в равенството на всички и в йерархията, но на високо просветените във вяра и дух. Това е всъщност Англия – аристократична в своята различност и традиция, което в лошите й варианти може да премине в надменност или гордост; демократична в своята либералност и комунистическа в много силно развитата си идея за общност. Основата на английското общество е общността. Разделението на обществото и интегрирането в общности са еднакво валидни.

Връзката и линията могат да бъдат забелязани навсякъде – източените комини с фризове от въжета и всякакави виещи се мотиви като в Хемптън корт, или дантелено-мраморните фризове около прозорци на свързани помежду си викториански сгради – тези в Клапам, влаковете, опасващи цялата страна, и цял Лондон. Влакът е най-типичното превозно средство тук, но и мания – още едно потвърждение за ексцентричността на хората. Няма друга европейска столица, която да се пресича, свързва и разнищва от стотици влакови линии от центъра до периферията и обратно. Някои англичани дори имат хоби да стоят с часове покрай релсите и да записват номерата на минаващите влакове. Друг израз на пиетета към линията е залата с еленовите рога в Хемптън корт (над 37 различни вида), или пък всеизвестната картина „Дебаркирането на Хенри VIII в Дувър“ (ок. 1545 г.) с кораби досущ фасадата на сградите в Клапам, или лабиринтът в Хемптън корт, или рекордът Гинес за най-дълга лоза в света (засадена между 1768 и 1775 г.) с разклонения от 35 до 75 м. А най-красивият израз на всичко това е гробницата на дюка на Аръндел Ричард Фитзалан III (1307-1376) и неговата втора съпруга Елеанор в катедралата в Чичестър. Една история, увековечена в поемата на съвременния класик Филип Ларкин, която те застопорява, стопира дъха ти, опитваш се да уловиш голямата любов зад барелефа на леко извъртяното тяло към любимия, за да хванат ръцете си и да останат така във вечността – символ на връзката им. Но една връзка, макар и във вечността, никога не може да съществува извън времето. Най-простото доказателство за това виждане на англичаните са пейките на открито, върху които стоят възпоменателни надписи за починали. Там, където посядаме за миг или изживяваме красиви мигове, да преживеем вечността, свързвайки мига с паметта.

Времето в Англия е издигнато в култ – всеизвестен факт. Като се почне от първия меридиан в Гринуич и измислянето на първия часовник H4 от Харисън, и се премине през многобройните часовници на кули, църкви, обществени сгради или гари – Уотърло, и то във всяка от четирите посоки на света, и се стигне до подводницата от Първата световна война и кораба „Нейно Кралско Величество Виктория“ на адмирал Нелсън в Портсмут, които са просто и категорично съчетание между десетки кръгове и линии – циферблати, въжета, тръби. От екскурзовода научавам, че четириъгълното пространство, от което се управляват тези съдове, където е рулят на кораба и измервателните, кръгли и прави, уреди на подводницата, се нарича нервна система. Това е тя, дишащата нервна система на Англия, на нейния жив организъм – кръгът и линията, съчетани в четириъгълник; или кръгът и линията и четириъгълникът – основните форми на езика; или времето и връзката в пространството. Тогава си обяснявам и червеното навсякъде – кръв, която тече във вените, в органите; и традицията и модерността в едно (в техните църкви няма икони, но затова пък има барелефи от римско време, в катедралата в Чичестър Христос възкресява Лазар с два насочени пръста – днес знак за пистолет; или пък картини на модерни художници като Хенри Мур и Холман Хънт, в катедралата „Свети Павел“); и студеното и топлото на тази страна. Англия в никакъв случай не е студена, както твърдят някои. Или е такава, ако си видял само едната й половина, ако не си видял връзката с другата – топлата, на изтласканата кръв, оцветена в учебниците с червено. Така че, ако нейната синя кръв е морето, Уестминстърското абатство, Лондонската кула, то нейната червена кръв е Хемптън корт, катедралата „Свети Павел“, бриковите къщи. Известни са думите на Чърчил, че Лондон, това е „Свети Павел“.

Стоя в центъра под самия червеникавозлатист купол и високо горе, на 111 метра от църковната зала, една синя точка се набива на око, едно избухващо синьо ме гледа, мисля си, окото на Бог, или центърът, откъдето се управлява нервната система.

 

Из Времето и връзката, Издателство „Смол Стейшънс Прес”, 2007

 

Цялата книга можете да закупите от книжарница "Български книжици".

 


напред горе назад Обратно към: [Цветанка Еленкова][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух