напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Памет


Предъвквам вгорчения ден.

Предъвквам и стари обиди.

Да ги запомня — не искам.

Да ги забравя — не мога.

 

Предъвквам, предъвквам горчилка.

Да я преглътна се силя,

а нещо — отвътре напира,

и нагло се смее — „Не можеш“.

 

Ще те изтрия накрая.

В бяло петно ще те сторя.

Грозна сила си, памет,

но грозно не бих могла да живея.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух