напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Неизживяно дъно


Всеки миг със теб бе поетична истина,

заровена на дъното в морето.

Откривах я във водорасли влюбена.

Морето си я вземаше обратно.

Черупката те скриваше.

Не, ти бе черупкова

и много малка истина.

Захвърлях те обратно.

Но дъното — неотразимо ме влечеше,

като бездънна истина.

Отвътре изранена, пак се спусках

и търсех — знам, не теб.

Но беше страшно —

страх от неизвестност.

Като при раждане болеше,

а нещо в мен се връщаше,

забравено отдавна.

Тревожно и бездънно...

 

Поезията, поезията се завръща

и в неизживяно дъно ме превръща.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух