напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Заключено настроение


Заключвам навсякъде.

Ще мина по чистия път.

Като онези — с чистите дрехи,

ще тръгна по чисти пътеки.

И непременно — с чисти обувки!

 

Остъргвам за новия път

(от стари подметки)

засъхнали, кални цветя на някоя пролет.

Заключвам и всичко остава под ключ:

безплодната есен и кишаво лято,

едно закъсняло прозрение,

калното ми настроение...

 

Превъртам ключа на излизане

и тръгвам по чиста пътека.

Обувките — светят!

 

Хитро наднича след мене

(като тъмно петно от прозореца)

и свети ли, свети по новия път

смешно оключена, стара илюзия...

 

А кални пътеки — пак ме влекат.

Нечистите дрехи? — Не те ме гнетят!

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух