напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



От брега...


От брега,

дето стигнахме с теб

и от който сега се завръщаме,

надничаше безумието.

 

Вървим, прегърнати от блудкава зора.

Нито ден, нито нощ е. Сега.

 

Като изплашени от светлина хлебарки,

мислите от мене изпълзяват.

Нямам друго.

 

Взех от брега

едно умно камъче.

Подарявам ти него.

На себе си —

един безадресен копнеж засега.

 

А след това?

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух