напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Истина за истината


На брат ми

 

Когато искам

Истината за Истината да узная,

все стигам

до жълто-зеления вкус на същността й.

От него пониква горчива,

хининова Истина за Истината.

 

В торбата събирам горчивите истини.

В земята заравям тежкия вкус на цвета им —

никога вече като Истини да не поникнат!

И като циганка все се заричам:

„Тежък камък да стана,

ако още веднъж пожелая

Истината за Истината да узная.“

 

Жълто-горчивите истини — стари лъжкини —

в стихове никнат ту като макове,

ту като нова трева.

И като циганка — пак се заричам:

„Тежък камък да стана,

ако още веднъж пожелая

Истината за Истината да узная

и в стих позволя да поникне

като моя истина някоя стара лъжа.“

 

Без да го искам, без да го искат,

пак в стихове никнат

моите истини — стари лъжи.

А Истината — за истините —

в мен остава — като в земя.

В цвета й със жълто-зелено горча.

С вкуса й — като хинина цъфтя.

Това е.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух