напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Гротесково куче


Старите белези, от яките зъби на куче,

по мене останали, даже се чудят

какви са били онези черни и страшни кучета,

дето така настървено, по кучешки хапали,

че белег за кучешко хапане и до днес са оставили.

 

Красивият пудел има също кучешка памет.

Помни само приятели

и се усмихва почти по човешки,

отдалеч долови ли завръщане.

Разговаря като всички ни умно

(макар и на кучешки).

От кухня разбира.

Обича щрудели,

ябълки с орехи, кремове с мляко...

Умното куче разбира дори

намеренията на Земята.

Веднъж, докато тя се чудеше

с колко бала да ни развълнува,

като умните хора

то предвиди с точност

степента на вълнение.

Познава дори алкохола,

добре разпознава хората

и е щастливо

със жълта каишка на шия...

 

Ех, куче, как си приличаме, как си приличаме.

Старите белези, от черните рунтави кучета,

диво, по кучешки хапали, така го разбират,

така го разбират, че знаят защо избледняват...

 

Отвикнало беше само да хапе по кучешки,

красивото, бяло, гротесково куче, съвсем като мене.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух