напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Писмо


У нас — животът си е същия.

Като изтъркан стар мотив.

За днес при мене се завръща

и чудното е, че e жив.

 

Във младата смокиня зрее

очакване за щедър род.

Поливам старата лозница,

тя ми обещава — грозд.

 

Стъпвам боса във коприва

и е жива, жива, жива...

Слънце с багри ме опива,

камъните днес са живи.

 

Звездна, синя ласка-нежност,

с мен навън нощта почива.

Днес откри ми се, Мария,

чудото да бъда жива.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух