напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Обикновен ден


Будилникът клепачите разбужда

в сънливи, недоспали часове.

Цигарата дими вместо закуска

и чай дими — за моето дете.

 

Във мислите — часът започва.

Въпросите обмислям пак.

Че Пушкин здравата ме хвана:

очаква отговор Татяна,

а чака ме, добре си знам,

обикновен работен ден.

 

„Закърпвам“ само маникюра.

Минутата разсипах пак.

Затварям в чантата „Онегин“,

бележника с разчетения ден

и атрибутите на нова „женственост“,

насипани набързо там

(с кого кокетничат дори не знам).

 

За рокля не остава време.

Остава: „В джинси съм добре.“

И виждам пролетта до мене,

забързано във джинси да върви.

(Пролетта ли?

Тя пък откъде се взе.)

Върви насреща ми Онегин.

От скука — маникюра си гризе.

Очаква отговор Татяна,

а чака ме — добре си знам —

разчетен до минути ден.

 

И пътьом се опитвам да разкажа

на Пушкин този бъдещ ден.

Защо ли? Трудно е да кажа.

Татяна ме държи във плен.

 

И толкова еднакви с нея,

различно някак си скърбим.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух