напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Като с хронично заболяване...


Като с хронично заболяване,

опитвам да привикна —

със дните си. Каквито са.

Боли ли нещо? И не свикна?

 

Вместо подметките с годините,

износих много грижи.

Посях надеждни семена —

поникна хилав оптимизъм.

 

И ей ме на — претъпкан шкаф

с обувки — болен оптимизъм,

готови да вървят на път.

За хляб ли? Може би за друго?

 

Но пак във път познат за хляб вървят.

Износват нови грижи.

И аз със тях. За семена.

С надежда. Но пожънах Друго.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух