напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Ти си моя навик да живея...


Ти си моя навик да живея.

Рамото —

на което мълча в безсънните си нощи.

Чувството за сигурност,

което не ми носиш.

Нежността —

изгубена във безвъзвратното.

 

Навикът на прегръдката,

във която нито зъзна от студ,

нито горя от любов.

Навикът ми да живея...

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух