напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Сънувам ли...


Сънувам ли?

Нощта е лунно бяла,

от мислите ми — натежала,

и от любов се поболява.

 

В един и същи път върви,

а от повтаряне — боли.

Тази нощ при мене те завръща

и ти изчерпваш лунната й същност.

 

Сънувам ли?

И побелял, и стар,

светът е болен тази нощ от чар.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух