напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Дъга


В очите ти —

невинна езерна вода —

светът като небесната дъга

след дъжд се отразява.

 

В очите ти — защо надничам

и с трепета на първо четене

едва не сричам?

Какво ли има да ми каже пак дъгата?

Какво ли ще ми каже пак дъгата?

 

Познавам цветовете й.

Дори ги изживях.

И заедно, и поотделно.

Светът, по-цветен

и от многоцветието на дъгата,

не е той книжна истина за мен.

 

В очите ти — защо надничам?

Това е твоят свят.

Зеленото там само е зелено,

а нова тайна е за теб

и жълтото, и виолета.

 

Очите ти —

невинна езерна вода,

най-истинска,

най-цялостна,

единствена

като небесната дъга

след дъжд ме отразяват...

И образа ми връщат разпилян

в единството на седем цвята на дъгата.

 

Това е твоят свят.

Единствено, най-цялостно, най-истински,

вкуса на жълтото от виолета

на мен дъгата обещава,

когато там ме отразява,

в очите ти —

невинна езерна вода.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух