напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Антикрасота


Когато,

Нищото застана между нас,

си казах:

„Забрави и нищо, нищо не помни

от туй, което искаш да забравиш.

Така е по-добре.“

 

Когато,

Нищото навлезе в теб,

удавих писъка на болката в мълчание.

И красота на острие я назовах.

Острие — на бивша нежност.

Беше... по-добре.

Забравих само писъка на птиците.

 

Когато,

Нищото и в мен навлезе,

пак беше красота.

Със острие на бивша нежност

изрязах безболезнено

само от излишното

на бивша красота.

Беше... по-добре.

Забравих — морските дъна.

 

Когато,

Нищото във нас навлезе

(изцяло ни обсеби)

и птиците, и мъртвите дъна

не бяха вече красота, а Нищо.

Забравих, че съм жива за света.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух