напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Банално


Не. Нямам телефон.

И ти не можеш да ми кажеш,

че слънцето на западния хоризонт

не значи още залез.

 

Да. Ето телефон.

И най-баналното — повреден.

По него ще ти кажа за това,

което ти едва ли искаш да узнаеш.

 

Да. Имам телефон.

Но ти не можеш да ми кажеш,

че слънцето на западния хоризонт

не значи вече залез.

 

Не ме прекъсвай! Разговарям —

казвам на смутената слушалка.

Как с кого?

Със телефон-клюкарка.

Все иска нещо да узнае

и все не иска да повярва,

когато нещото го няма.

 

Банално е — отвърна ми

студената слушалка.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух