напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



До никого


— Как си? — ме питаше някога ти.
— Аз ли? — отвръщах: — Добре!

 

Сега съм щастлива.

Сънят ми е дълбок —

без сънища.

Направо в мрака.

Денят —

невидимата пустота

на бяла зима.

 

Сигурно съм щастлива.

Сънят ми е дълбок.

Тук няма птици.

Мишките се изпокриха...

Като в неживот.

 

Нямам отговор.

Слънцето се загуби.

Неизбродим е мрака.

Отдалечава се зората.

Щурците —

черни скакалци —

се лутат.

Гласът им е Оттатък...

 

Искам... да се върна!

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух