напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Навлезе в душата ми...


Навлезе в душата ми ненадейно.

Настани се като чакано зимно спокойствие.

Но стана чудо.

Разцъфтяха в снега дрянове стари.

Плодни дръвчета,

събираха влага от зимния вятър.

Врабците кълвяха под старата стряха

трохите на стари тревоги.

 

Опияняващо, тъй чакано, тъй мое,

желано спокойствие, колко бе лудо.

 

Зачука в капчука

среднощния вятър от юг.

Събуди предчувствия в пъпките.

Напираше да разцъфти

във всички цветове на неизживяното,

неоплоденото дръвче отсреща...

И като в тъжно-умна приказка

изтече в пролетни води

спокойната илюзия.

А вятърът се втурна и издуха

куп лудости от побеляващите ми коси...

 

Къде си, тъй чакано, тъй мое,

желано и умно, зимно спокойствие.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух