напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Защо мълчим...


Защо мълчим?

Не съм ограбена.

Богата съм със всичко:

с тревогата — че тръгваш ей сега,

с чувствителни до болка сетива,

с пробудена от вик земя

и небеса — във синьо изживени.

С гласа на младата трева,

в зеленото непроменена —

повторна истинност неистинска.

Иди! Богата съм със всичко...

 

Раздялата разплакана се връща.

Отива си любов, от мен по-истинска.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух