напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Пътуване


Очаквай ме!

Ще дойда непременно!

В началото на старите съмнения,

че пак живея с полуистини.

И в края на последните надежди

да бъда като слънчогледите.

 

Сега е рано.

Сънувам още слънцето.

Във пътя му объркано кръжа.

Захапва ме от Нищото страха.

В безкрая на умиращата истина,

сънувам, че е истинско.

 

Докосват ме лъчите му,

но зрее в питите мъчително

началото на нова повторителност

за дългото пътуване към края.

 

Очаквай ме!

От изгрева до залеза под слънцето

избродих цялата безсмислица

на бавното сънуване-живот

и не намерих друго истинско...

извън това пътуване безсмислено

към същността на Нищото.

 

Очаквай ме!

Ще дойда!

Непременно...

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух