напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Билет


Платени удоволствия познавам.

Стискам билета в ръка.

В уютна каюта се клати безцветна вода.

В багажа се обажда

добре повторен аромат на теменуга.

Първичен аромат,

от повторителния земен кръговрат,

се клати в уютна каюта

с безцветна вода.

 

А вечерта — във Двора,

до корена на крушата пръстта изрових.

Къде ли бе началото?

Тя не се повтори.

Гнети ме — като право да пътувам

в посока — избрана от друг.

Попих й само аромата.

Във себе си го нося —

дъх на дива теменуга.

Света познах, виж, себе си — не мога...

 

Издраскаха ме храсти,

диво схлупени,

и кожата ми на бодил прилича.

Преравям се като пръстта,

цената си да разбера.

 

И знам.

В бодил да ме засеят — ще поникна.

Във корена на крушата

заложили началото на Двора.

В пръстта цвета й ще изхраня.

Плод да върже.

Цъфтежа да узнае.

 

Дали ще мога?

Билет си нямам.

Цената е различна.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух