напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Неразбираем, но силен е вятъра...


Неразбираем, но силен е вятъра

в дългата нощ тъмноока.

Духа — отчаяно топъл!

Да беше се съмнало.

Дъжд да затропа...

 

Духа!

Лутат се сенки на голи дървета —

щрихи изменчиви

на все недовършен портрет.

 

Духа.

Отчаяно.

Топъл...

Като излишен въпрос,

за пак невъзможен портрет

на Христос!

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух