напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Утъпкан път


Не мога да се върна там —

отдето тръгнах.

Не мога да остана тук —

където съм дошла.

Светът — утъпкана пътека отпреди,

не е ни в две, ни в четири посоки.

Раздавам себе си в движение.

Тогава — накъде?

 

В най-ясното на ясния си ден,

с такива никакви въпроси

в утъпкания ден да тъпчеш,

неясно и объркано — ех, смешно —

даже и за тъжния човек.

И все пак — накъде?

 

Да тъпча май че ми остава

утъпканото досега.

Утъпкан миг и бавен ден

в безкрайното човешко време.

Невероятно бреме —

в утъпкания ден да тъпчеш,

щом още чувстваш се човек.

 

А няма накъде.

Не мога да остана тук —

където съм дошла.

Не мога да се върна там —

отдето тръгнах.

Началото — ограбено,

и кръстопът не ми остави!

И нямам две, ни четири посоки.

Тъпчи, тъпчи докато можеш...

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух