напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Лист


Без изгрев е зимното утро в мъглата.

Влажно е. Студ. Оскрежава.

Като стон ме догонва: „Самотно е“ —

лист закъснял се отронва.

 

Мокра, мъглата полепва по клоните.

После от студ побелява.

В мене е, този лист неотронен, в мене е —

както мъглата е в утрото.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух