напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Глад


И тази нощ, като безпътни птици,

безпътни облаци кръжат.

Звездите — поизхлузени жълтици,

в студеното небе мълчат.

 

Тежи луната — едър, объл знак.

Във кръгъл път ще се търкули.

А птици-облаци, от глад,

кълват звездите — жълти нули.

 

Нощта изстива. Като топъл спомен.

За утрото загатва с хлад.

Във своя кръгъл път — затворен —

виси луна — безпътен знак.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух